България - древна и...още по-древна !
Слънчевият Бог Аполон, изобразен върху фиала от Рогозенското съкровище .
България е една съвсем неслучайна земя.
Тази земя е свързана с Бог и Сътворението.
Времената изгряват и залязват тук.
На тази земя са залязвали и изгрявали трите български държави. Името на всеки първи владетел на тези 3 държави неизменно е започвал с първата буква от българската азбука - "А" - "Аз"-ът на българите."
1-ва българска държава - АСПАРУХ (хан)
2-ра българска държава - АСЕН (цар )
3-та българска държава - АЛЕКСАНДЪР(княз)
( БАТЕМБЕРГ )
Годината на "зачеване" на всяка една от трите български държави има нумерологична цифра -6 !!! Това е цифрата на Времето,което тече на 6-тоцикли . (една декада 6-тоцикли е равна на -10 по 6=60 сек./мин./часове/дни)
1-ва българска държава - 681 г. (начало)
(6+8+1=15=1+5=
6)
2-ра българска държава -1185г. (Въстание на Асен и Петър)
(1+1+8+5=15=1+5=
6)
3-та българска държава -1878г. (Руско-Турска война)
(1+8+7+8=24=2+4=
6)
(ТЕМАТА Е В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТКА. ТЪРПЕНИЕ! :) )
"АЗ"-ът на българите
Глаголическият шифър на Константин-Кирил Философ
Векове след като е направено всичко възможно да се изчегърта от човешката памет Божественото дело на Светите братя Кирил и Методий, френските кралски династии (1559-1772 г.) продължават да полагат в Реймската катедрала официално и неофициално клетва за вярност пред Бог и Франция, страхопочтително положили треперещи ръце върху глаголически текстове от Евангелията, приемащи ги протоколно за свещени, и с неясното съзнание за тяхната истинска сакрална същност.
Осем века преди това Православният народ на християнска България приема без колебание писмеността на Светите братя чрез възкресената от тях глаголическа азбука, защото сакралното значение на всяка буква-знак отговаря точно на определени думи и понятия от български език.
Във всеки знак от тази азбука е заложено свещеното послание: „Да бъде във времето, до края на времената!"
Без всякакво съмнение азбуката глаголица е генетично свързана с българския родов корен и е отглас от Свещената Библия.
Ето какво пише по този повод посветеният български писател Йордан Вълчев след десетилетия изследвания върху общия смисъл на буквените названия на Глаголицата чрез правописни анализи и разчитане на видимото: „И понеже няма друго „видимо", питаме се как „невидимото" да прояви смисъла си, как да проговорят многобройните останали названия на буквите. Такъв въпрос са си задавали всички досегашни изследвачи, търсейки отговора в много древни и съвременни езици. Така изследвачите са останали без положителен отговор и чужденци са решили, че Глаголицата е нещо „безредно и несъвършено", както цитира акад. Емил Георгиев. Това решение са възприели и българските учени. Решението е щяло да бъде обратно, Глаголицата е щяла бързо да проговори, ако е било съобразено, че тя не е само слово, че словото й е отражение на определени исторически обстоятелства. Сиреч: Глаголицата е история, свързана с определения исторически момент, в който е сътворена. И ако тъкмо това беше изучено, езикът й, именно българският й език, щеше незабавно да се прояви!".
Глаголицата, както казахме, е отглас от Свещеното писание. По тази причина тя не случайно е наречена Свещена българска глаголица. Нейното съдържание и значение - явно и скрито, видимо и невидимо - с удивителна лаконичност и хармония ни дава ясна представа за света, в който живеем и се явява като Азбука на Богопознанието.
Философско тълкувание на ключа-модул Българската християнска инсигния
Всяка форма в глаголическата азбука се получава от ключа-модул, известен от православните канони като Българска християнска инсигния.
Философското тълкувание на ключа-модул дава нагледна представа за заобикалящия ни свят. В него се отделят трите основни полета: на земния материален свят, на междинния астрален свят и на космическия - божествен свят. Всички те намират своето място в условния кръг и неговият център-точка, която нашите праотци са наричали изява и проява на Вечния и безкраен Бог. Нанесеният хоризонтален диаметър означава Светлината - Лъчът, който отделя видимото от невидимите (Битие 1:3).
Хоризонталната линия е на Словото и неговото проявление във времето: „Да бъде..., стана..." (Битие, гл.1... гл.50). Хоризонталният диаметър, според философското тълкуване има още една характеристика. Тя отделя категорично материалния видим от невидимия духовен свят и носи в себе си символа на пасивното женско начало.
Вертикалният диаметър е лъчът, който идва от най-високата точка на окръжността и представлява активното мъжко начало или проявата на Създателя, Твореца на Светия Дух. Така се образува равнораменният кръст, който съдържа в себе си лъчите на Словото и на Твореца. Кръстът илюстрира по неоспорим и нагледен начин целия текст от Библията, в който се казва:
„В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Бог беше Словото;
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез него стана; и без Него не
стана нито едно от онова,
което е станало.
В него имаше живот, и животът беше Светлината на човеците!"(Евангелие Йоана, гл. 1:1,2,3, 4)
Кръстът е най-универсалният и точен символ на проявата на духа в материята (еволюция) и на материята в духа (инволюция). Сакралността на символа е известна, откакто свят светува, но той трайно се утвърждава с приемането на християнството. Чрез Голгота възкръсналият Божий Син Исус Христос преминава от материалния свят в духовния. Или казано другояче, експлозията в материалния свят се превръща в имплозия в духовния, божествен свят. Това по същество са инволюцията и еволюцията или преминаването от едно измерение в друго.
Ритуалният жест, който всеки християнин изпълнява с ръка, в съзнанието се свързва с Христос, с Голгота, с Възкресението или казано накратко -с процеса на инволюцията и еволюцията. Но това не е точното му значение. Жестът на кръстенето с ръка е концентриран израз, илюстриращ Молбата-Молитва към Бога, който да прояви необходимото действие чрез Твореца; Светият Дух да слезе на земята, преминавайки през лъча на Словото. С това действие се възбуждат двете страни на лъча на Словото, което означава дясната: „Да бъде" и лявата: „Стана".
Следвайки това тълкувание на кода, заложен в християнската инсигния, както и последователността на текстовете в Библията, се уверяваме, че ритуалният жест от дясната страна на гърдите към лявата, възприет от Българската православна църква, е правилният. Получава се пълна безсмислица при обратния жест, възприет от останалите християнски църкви.
Другият кръст, получен чрез диагоналите, вписани в окръжността завършват формата на ключа-модул и показват мястото на Бог Отец и Бог Син в духовния свят и тяхното огледално проявление в материалния свят. Божествената изява на земята определя двете страни на вече човешкото измерение и развитие. Лявата страна е проявление на Бог Отец, свързана с човешкото стремление в духовната област. Дясното проявление на Бог Син е човешкото развитие в материалната сфера.
Като познаваме философското тълкувание на ключа-модул - Свещената българска инсигния, можем да разтълкуваме всеки знак от Свещената азбука - Българската глаголица. В нея откриваме истини с разнопосочна тематика, групирани в няколко по-важни направления:
- генетично начало и развитие на човешката личност, род, общество и човечеството като цяло;
- планетарен модел на Слънчевата система с митичните и все още неизвестни на сегашната наука планети.
Една от най-големите изненади е визираната в глаголическото писмо десета планета от Слънчевата система, обект на откриване и изучаване от астрономите буквално в най-ново време. Също така много преди Коперник и Галилей, гениалният ни Философ е поставил съответстващата буква, визираща планетата Земя, като кълбо, заедно с нейната слънчева орбита.
Глаголическият "АЗ" и "АЗ"-ът на българите
При философското тълкувание на ключа-модул откриваме, че един от тези знаци прави особено впечатление. Той се отличава от останалите със своята категоричност, стабилност и равновесие на формата. Това е първата буква от азбуката (А) със сакрално значение „АЗ". Това е и знакът, означаващ началния генетичен код на всеки човек на земята.
Поставяйки знака в основната фигура-модул, можем да открием посланието, закодирано в него, както и многопосочни философски тълкувания.
Равнораменният кръст е символ на Словото-Творец. Това е проявата на Словото, оплодено от действието на Създателя, на Твореца. В резултат на това са се получили (родили) дъги, успоредни на кръга и насочени към материалния видим свят. Те се явяват като своеобразни закрилници на земята, на човешкия род.
Така се образува първият глаголически знак - на Вечния сред Вечността - Велик „АЗ". Лявата страна е духовното изражение на Бог Отец, а дясната страна е проявлението на Бог Син в материалния свят.
Тук е мястото да отбележим, че лъчите на проявлението на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух, проектирани на земята в обратен ред (без водоравната линия на Словото), образуват основния Символ на живота. В Библията, кабалистиката, в езотериката и др. учения семантичният знак е известен като „Дърво на живота". Писменият знак „Ж" от азбуката-кирилица изцяло повтаря съдържанието на символа, както и сакралното му значение „Живете". Това е знакът на създадения живот на земята с цялото му многообразие, проектирано от Бога. Уточнението му е особено важно, за да се подчертае, че линията на Словото участва в изграждането на знаци, които имат сакрално значение и са свързани с изявата на Бога или Човека. „А3"-ът е един от тези знаци.
В Библията е казано, че Бог е създал човека по свой образ и подобие (Битие гл. 1:26). И че Словото единствено на човека е дадено.
Създателят-творец, „Вечният АЗ", създава по свой образ и подобие „Човешкия АЗ". Всеки човек на земята притежава специфичен и неповторим негов „АЗ", даден му чрез Словото-Творец от Бога. „А3"-ът отделя личността и изявява индивидуалността.
Може би това е „Великото неизвестно", което ние, българите, предстои да открием сами и да осъзнаем неговото значение. Още повече, че в самото име „Българи", както вече се изясни, на сакрално ниво на разчитане, пак чрез Глаголицата, е закодирана предопределеността ни в настъпващото ново време. Това е нашата духовна изява. Нейното присъствие все повече ще откриваме в настъпващия нов период на човешката цивилизация - Ерата на зеления Водолей.
Днес все по-малко заоблени камъни в историческата наука, повтаряща с папагалска упоритост чужди измишльотини, могат да ни убедят, че елинската култура на Балканите се е появила от само себе си, а траките, славяните и българите са били ни повече, ни по-малко чергарски племена. Новите открития, свързани с материалната култура на тези народи, се оказва, че имат не само общ корен, но са и носители на знания и познания, надхвърлящи дори и сегашната представа за света.
Днес за съжаление това българско достолепие е познато на съвсем малък кръг от изследователи. Причина за това е унищожената ни държавност и вихреща се политическа продажност. Въпреки това задълбочените изследвания в тази област продължават и техните резултати са налице
ЕДНА ХУДОЖЕСТВЕНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА "А"-ЗЪТ НА БЪЛГАРИТЕ !
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=250556
